Снимка: Протестна женска демонстрация в с. Борован, Врачанско, 1918 г.
Някога преди въпроса “има ли или няма гражданско общество у нас” е имало работници, които осъзнават, че могат да притиснат тези с власт и пари, като прекъснат работа, докато не се изпълнят исканията им. Оказва се, че липсата на социална и политическа осъзнатост и действие не е генетично наследствена по нашите ширини, нито внедрена в местната култура. Когато се чудим защо нашите сънародници не отстояват интересите си, най-добре да търсим отговорите в липсата на информираност, в непознаване на собствената (протестна) история, в липсата на трайни резултати и коренни промени, и особено в тежките репресии от всяка политическа система до сега. Дали чрез физическо насилие и насилствена цензура или чрез икономически натиск и следователното заместване на стачката, като средство за протест, с политически беззъби алтернативи, като извънработни демонстрации, петиции и т.н.
За да се борим срещу поне първите два от изредените препядствия споделяме тук транскрибиран текст от непотвърден източник, който бе документиран и пратен на нас от човек от нашата неформална феминистка общност:
Из “Войнишкото въстание 1918г.”
Протестните демонстрации против скъпотията, глада и войната продължили в цялата страна и през м. август. На 4 август имало масова демонстрация на жени в гр. Пещера. Демонстрантите, на брой повече от 1,000 души, успели да проникнат в помещението на кметството, протестирайки против крайно намалените хлебни дажби. В Пещера, според донесението на председателя на околийската военно-цензурна комисия, гражданите “буквално гладували”, тъй като комитетът по прехраната залъгвал населението с 1-2 кг. брашно месечно на глава.
Въпреки суровата разправа на властта с демонстрантите на 20 май, в Пловдив на 5 август била проведена нова протестна демонстрация, в която взели участие повече от 200 жени. Два дена след това протестна демонстрация организирали жените в гр. Ловеч.
На 7 август избухнало масово протестно движение на жентие в гр. Казанлък. То продължило няколко дни, като било предварително организирано. Съгласно изработения план на 7 август следобед, при звъна на църковните камбани, всички демонстранти трябвало да се съберат в дворовете на кварталните църкви и оттам да потеглят към центъра на града. Този план обаче не можал напълно да се осъществи. Комендантските власти в града били предупредени и още преди обед пред всички камбанарии и пред комитета по прехраната били поставени военни постове. Въпреки това протестната демонстрация била проведена. В определеното време всички краища на града пред помещението на коменданството и на комитета по прехраната се събрали стотици жени, които протестирали против скъпотията, глада и войната. Група жени влезли в къщата на един от членовете на комитета по прехраната, търсейки укрити храни. След дълги увещения демонстрантите се разпръснали, но на другия ден вълненията избухнали с нова сила. Сега те добили по-определена политическа насоченост […]
Най-организиран и най-масов характер имали протестните демонстрации в Пловдив. И там, както и в другите големи градове, движението било организирано от членове и съмишленици на БРСДП (т. с.) Основната маса на демонстрантите съставяли работничките от тютюневите складове, трудещите се от крайните квартали на града и учениците от горните класове на средните училища.
Първата протестна демонстрация в Пловдив се състояла на 14 май 1918 год. В този ден група работнички от Съединените тютюневи фабрики напуснали работа и отишли да протестират в комитета по прехраната против намаляването на хлебните дажби. След тази демонстрация клубът на тесните социлаисти в града бил затворен. Забранено било да се събират и движат повече от двама души по улиците на града. От гр. Пещера на 18 май били докарани в подкрепа на местния гарнизон една рота войници.
Въпреки всички мерки на властта, на 20 май избухнала нова демонстрация. Тя започнала от работническия квартал “Кючук Париж” (сега “Въстанически”) и от т.н. Католически квартал. Когато демонстрантите наближили центъра на града, към тях се присъединили работниците…
Контекст
Още през зимата на 1916-1917 год. в страната застрашително се надигнал призракът на страшен глад. В София още през ноември 1916 год. започнала да се чувства липса на хляб. В началото на 1917год. тази липса се засилила, въпреки въвеждането на хлебни дажби за населението в столицата и цялата страна.
Индексът на увеличението на цените на продоволствените стоки в началото на 1918 год. в сравнение с цените през юли 1914 год., според официални данни, достинал цифрата 505, а през юли 1918 год. – 847 (Цените през юли 1914 – 100).
Поскъпването на стоките през годините на войната в сравнение с цените 1901-1910 год. в България и в някои други страни било както следва: (графика)
Особено голямо било поскъпването на основни видове храни, като масло, яйца, месо, картофи, свинска мас и др.
